С нови 36 лева от началото на годината се увеличава общата стойност на издръжката на живота на четиричленно домакинство, след като през последните две тримесечия също бе регистрирано последователно нарастване.
Така към края на юни за нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2361,28 лв. месечно, сочат изчисленията на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Издръжката средно на едно лице от домакинство е 590,32 лева.
Това са необходимите средства за покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.
Данните бяха обявени от президента на КНСБ Пламен Димитров и експерта към Института Виолета Иванова.
За да се постигне общата стойност за покриване на необходимите средства за живот, следва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от този тип домакинство да бъде не по-нисък от 1180 лева за всеки от тях при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи.
Не повече от 20% от българските наемни работници обаче получават подобни заплати. Средното нетно трудово възнаграждение през март 2018 г. е по-ниско с 321 лева или с 27% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката. Като положителна тенденция Димитров отбеляза, че съотношението на средната работна заплата и размера на издръжката на живот показват значително изоставане, но разликата устойчиво се свива през годините.
От началото на годината, за второ поредно тримесечие, продължава процесът на плавно нарастване на издръжката на живота с по-ускорени темпове в сравнение със същия период на предходната година, отбеляза още лидерът на синдиката. След като през първото тримесечие издръжката на живота нараства с 0,7%, последва нов тримесечен ръст от 0,9 на сто.
Годишният темп на нарастване на издръжката на живота достига до 3,3% и за първи път след 2012 година надхвърля 3%, отчитат от Института. Основен принос за ръста на издръжката на живота имат нехранителните стоки с ръст от 3,9% на годишна база, при хранителните стоки ръстът се задържа на по-ниски нива от 2,6 на сто.
За София необходимите средства за нормален живот са 3078 лева за четиричленно домакинство, а за човек от домакинство – 769 лева. Издръжката на живот в столицата надхвърля средните нива на издръжка в страната с 30,3 на сто. Ако доходите на домакинството се формират само от заплатите на двамата родители, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1539 лева.
Официалните данни за трудовите възнаграждения в столицата за март тази година отчитат нетна средна работна заплата от 1168 лева или бруто 1505 лв. , която е с близо 24% по-ниска от реално разполагаемия доход за покриване на издръжката на живот на един човек.
Размерът на общия доход средно на едно лице от домакинство представлява вече около 80% от необходимите средства за нормален живот, след като през 2010 година беше 60,3 на сто, отчитат анализаторите. Въпреки тези позитивни тенденции данните за подоходното разпределение по децилни групи показват силно изразено поляризиране на доходите и социално неравенство, посочват от Института.
Данните за подоходното разпределение на лице от домакинство и съотношението с издръжката на живота показват, че 31,1% от домакинствата са с общ доход на човек от домакинство до 321 лв.
44% от домакинствата са с общ доход на едно лице в размер от линията на бедност, която е 321 лева, до необходимите средства за издръжка на живот, а 24,9 на сто от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот.
Други изводи от анализа на Института отчитат, че броят на бедните домакинства намалява, но се запазват високите им равнища. Очертава се ясно изразена тенденция на повишаване на доходите на високодоходните домакинства. От икономическия подем на страната не са облагодетелствани всички, което води до задълбочаване на неравенствата между най-бедните и най-богатите. В области като като Видин, Кюстендил и Благоевград нетният размер на средните трудови възнаграждения са едва около 50% от необходимия размер за издръжката на живот.
От Института посочват, че и данните на Евростат доказват, че настоящият растеж на доходите не се разпределя равномерно, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи.